Републик оф Булгариа
Няма друга страна в света, която да изписва името си на своя формален правителствен самолет на чужд език, освен това непринудено.
Днес вървях да избирам мартеници за децата и до момента в който избирах, попаднах на една със сърчице и в него изписана думата „ love “.
Реших да пита продавачката какво написа и тя ме погледна недоумяващо – „ вие не знаете ли какво написа “? Ми крещя не, не знам, в случай че знаех щях ли да запитвам? Тя отново – „ ма това не е съществено, всички знаят “. Аз обаче настойчиво си повторих въпроса, като и споделих, че не е на български и по тази причина не го разбирам. Тогава тя намусено ми сподели, че значело обич на британски. Добре де, откакто е на британски, за англичани и американци ли е предопределена мартеницата, запитвам аз, пък тя ми дава отговор, че никой чужденец не си купувал, обаче тези с британски надписи вървяли доста добре, тъй като българите харесвали да им се написа на британски.
Нещо изненадващо за някой? От времето на „ Криворазбраната цивилизация “ на Добри Войников, писана преди повече от век и половина, нищо ново под слънцето за нашия благ народ. Дали ще си изкилиферчва езика по французки, или ще се прави на грък, сърбин, румънец или турчин, измежду нашите сънародници постоянно ще има хора, умиращи да бъдат всевъзможни други, единствено не и българи. По принцип в това няма нищо необичайно – всяко стадо си има и мърша. При нас обаче това да бъдеш мърша се приема като симптом за модерност, а да защитаваш българщината е демонстрация на назадничавост и назадничавост. Вчера по Нова тв стартира предаване, носещо името „ хелс китчън “. Авторите на продукцията даже не са си създали труда да преведат британското наименование. Но съдейки по държанието на участниците в него, то няма и смисъл. Още като влязоха в студиото, някои от тях почнаха да възклицават „ уау “, а след това, като ги похвалеше нещо водещия, викаха „ йес “. Значи, в случай че има нещо, което ме нервира извънредно доста, това е идиотското повторение на възклицанията от американските филми. Но пък би трябвало да се демонстрира схващане – когато си пълен, може да отслабнеш, само че когато си дебил, си е за цялостен живот. Водещият основен готвач, необичайно за какво именуван „ началник “, беше нахакал речта си с фрази като тайминг, ингредиенти, фюжън и най-много обичаната ми фраза „ дай котлетите бе, мен “. Навремето в моя квартал във Варна, където съм израснал, всички роми се правеха на турци и умираха да приказват на турски, без много-много да го схващат. Съседите ни турци умираха от смях, като ги слушаха по какъв начин дрънкат, защото езика им беше комбинация от български, турски и цигански изречения и изрази. Е, кажете ми, къде е разликата сред мангалите от моето детство и участници в днешните идиотски „ риалита “? Аз най-малко не виждам такава?
Лошото е, че цялата ни държава е такава. Няма българско публично институция, като почнем от министерския съвет и стигнем до селските кметства, на което да няма курдисана табела с надпис на британски. Най-интересното е, че тези двуезични табели са изцяло противозаконни, тъй като официалният език в страната ни е единствено един и това е българският. Утре да вземем за пример кмета на Джебел може да реши да постави табела на български и турски пред общината и никой копче няма да може да му каже, тъй като цялата ни държава е нацвъкана с англоезични табели под път и над път. А статутът и на турския, и на британския, и на камбоджанския в България е еднакъв – това са непознати езици без никаква публична роля у нас. Само че какво приказвам – погледнете си персоналните карти. На тях с изключение на на български, написа и на британски, което е в директно нарушаване с конституцията на страната. Но на кой, с изключение на мен, му пука?
През 2009 година заведох дело във Върховния административен съд за това нарушаване и естествено го изгубих. Мотивът на висшите съдии беше, че по този начин трябвало поради участието ни в Европейския съюз. Само че в Европейски Съюз българският език е формален и никой не ни задължава да вършим сходно нещо. Достатъчно щеше да е просто да се изписват (транслитерират) българските думи на латиница и толкоз. Е да, само че не и за нашите англомани.
Вчера излезе новината, че президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев подписал декрет за последователното занемаряване на кирилицата в страната и прекосяване към латиницата, като процесът би трябвало да завърши до 2022 година Мотивът – с цел да не били изоставали от западния свят. Леко е успокоително – ето, има и по-големи малоумници от нас. Обаче какво ни топли това? Ние сме родината на кирилицата и без да сме се отказали публично от нея, която е най-големият ни цивилизационен принос към международната цивилизация, на процедура сме и били дузпата от всякъде. Не единствено – на път сме да се откажем и от личния си език. Та даже на официалния самолет на българското държавно управление стои гордия надпис „ Републик оф Булгариа “, и го изписвам преднамерено по този начин, с цел да се види какъв брой е грозно и тъпо. Проверих и се удивих, когато разбрах, че нашата държава е единствената в света, която не употребява своя език за обозначаване на формалния си правителствен самолет. Единствената! Даже и някогашните африкански колонии си употребяват локалните езици, стига да ги имат по конституция, ние обаче не го вършим. Но, както споделих, май на никой не му прави усещане. Дори и такива обикновени неща като имената на страниците на формалните ни ведомства в интернет са на британски. Справка – формалната страница на българското държавно управление government.bg. Правилата на интернет към този момент позволяват тези имена да се изписват и на кирилица, само че очевидно още доста има да чакаме, до момента в който забележим страница с името държавно управление.бг.
Та така. Преди „ хелс китчън “ имаше друга сходна кретения, „ мюзик айдъл “. Там най-малко идиотщината имаше някакво опрощение, тъй като всички участници в телевизионния бардак пееха единствено англоезични песни, като изключително девойките умираха да имитират гласовите умения на най-различни американски негърки от дълбокия американски юг. Но какво да се прави – всякакви хора, всякакви идеали. Друго сходно нещо пък беше кръстено „ фермата “, несъмнено тъй като нашите дядовци и прадядовци са били единствено фермери и са отглеждали мустанги в своите ферми, до момента в който са си пеели обичайните български кънтри-песни. Но можеше и да е по-зле, примерно да се споделя „ ранчото “, но айде да не давам хрумвания, че на телевизионните продуцентоиди току виж им се сторило забавно.
В последна сметка да приказваш с чуждици в езика си е като да си хвърляш боклука през терасата – може, само че значи, че си цялостен глупак. Ако държим на езика и културата си, би трябвало да създадем по този начин, че говоренето по този метод да бъде посрещано единствено с подигравка и пренебрежение. Сторим ли това, един ден ще се смеем на сегашните „ герои “ по този начин, както се смеем на облиците в „ Криворазбраната цивилизация “. Просто е време да създадем българското съвременно още веднъж!
Автор: Костадин Костадинов
